Леонардо Биголо е роден 1170 г. в Пиза, Италия. Най-забележителният му принос към живота ни се намира на горния ред на клавиатурата Ви. Въпреки, че не е известен толкова, колкото други свои съграждани италианци или костенурки нинджи Леонардовци, има много, за което да му благодарим. Докато пътува из Северна Африка, Лео открива, че местната система за номериране 0-9 е далеч по-добра и превъзхожда наложената преди хилядолетие римска X V, създадена да бърка учениците в начално училище поколения по-късно. Леонардо донася тази нова система в Европа и в крайна сметка успяваме да изобретим Судоку-то.
И сякаш това не било достатъчно, Леонардо от Пиза ни дава и един друг, по-малко познат подарък в математиката. Aко не сте чували за Редицата на Фибоначи ( филми по романи на Дан Браун не се броят), не се безпокойте. Това са удивително малко на брой числа, които свързват по един изключителен начин математиката и природата. От дълбините на океаните до цветята по планините, дори и в тяло на един човек. Фибоначи е навсякъде.
Редица включва числа, всяко от които се получава като сума от предходните две, като първите две числа са 0 и 1: 0,1,1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34. На пръв поглед изглежда доста скучно, но погледнете следните примери:
Да започнем с правоъгълник, мярката на чиито страни е винаги число от Редицата в последователен ред. За да е по-просто, нека използваме 8 и 13. Ако поставим квадрат 8 на 8 вътре в правоъгълника, остава друг правоъгълник със страни 8 на 5 , в който поставяме квадрат 5 на 5 и т.н. На тези които им е трудно и скучно да ме следят, нека погледнат долната картинка. (положени са усилия, за подобряване на илюстрацията със специaлни ефекти).
Моделът продължава да се повтаря, докато не започнете да скучаете. Ако сега свържем ъглите на квадратите, получаваме спирала, която много напомня за черупката на Наутилус? Идентична е.
Наутилусът е от семейство главоноги, обитава дълбоките склонове на кораловите рифове до 800 метра и е официално най-грозното животно, което съм виждал.
Ако вземем по-горе илюстрираната спирала и я завъртим около центъра й, ще получим перфектния модел на спирална галактика.
По-голямата част от интересните неща на Редицата на Фибоначи не са директно свързани с нея, а с номер който се извлича от там – Златното сечение. Ако разделим всяко число от редицата на предходното (2 / 1, 3 / 2, 5 / 3, 8 / 5), бързо се появява нов модел. С увеличението на числата, резултатът който получаваме клони към 1.6180339887, Това златно сечение е било открито в областта на архитектурата, икономиката, музика, естетика, и, разбира се, природа. То затормозява учените вече 2400 години.
От еволюционна гледна точка, най-дорбият начин да се гарантира успехът е да се има много поколения. В слънчогледа естествено еволюира метод за съхранение на семената, който позволява оптималното използване на пространството. Невероятно е, но всички семена са точно под ъгъл 137,5 градуса едно към друго, който отговаря точно на Златния коефициент. Допълнително към това, броят на крайните линии в спиралите на слънчогледа е винаги число от Редицата.
Златното сечение можем да открием в цялото човешко тяло, дори в ДНК-а на един човек. Ето и начин да се уверите сами, скъпи читатели, които сте още с мен. Използвайте дължината на нокът от пръста си като мерна единица. Първата кост в пръста е точно 2 нокътя, следващата е 3, по-следващата е 5 нокътя, последния отива чак до края на дланта и е 8 нокътя. Това е Фибоначи в действие!
Продължете с дланта към ръката – отново Златното сечение. Това важи, чак до Вашето ДНК-а. Една нишка е точно 34 на 21 ангстрома.
Редицата на Фибоначи е истинско чудо. Примерите са прекалено много и не могат да бъдат обхванати в една статия – моделите, по които едно дърво развива клони, начинът, по който един паяк изгражда мрежата си, дори начинът, по който се образуват капилярите в човешкото тяло – всичко следва Редицата и никой не знае защо.
Възможно ли е най-големите човешки открития в тази сфера да предстоят?
илюстрации: wikipedia, nasa
{ 3 comments… read them below or add one }
Много добра публикация! Благодаря
Браво… много интересно си заиграл теорията с практиката
Публикацията е чудесна. с позволение на автора бих добавил, че в цялата флора и фауна освен Златно сечение на Фибоначи е заложено и едно химическо съединение наречено вода. Без вода Земята би изглеждала като лунен пеизаж и по нищо не би се различавала от останалите планети от слънчевата система. Кой е ТВОРЕЦА който беляза всичко около нас с тази математическа пропорция кодирала в себе си златно сечение на Фибоначи, и свърза водорода с кислорода в съединение което носи всеки от нас ?? Не идват ли всички тези импулси от Космоса??
Откровението на Йоана е онази част от Библията която впечатлява всеки с връзката която се прави между минало настояще и предстоящият апокалипсис. В тази част от Новия завет се съдържат най-много звезни символи и описания свързани със звездното небе, което се явява арената на която се разиграват всички описани събития.
Глава 21 от Откровението е завършек на предстоящите апокалиптични събития. „И видях ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя преминаха и море нямаше вече”.
Без съмнение става въпрос за един апокалиптичен край при който небето което ние виждаме сега, небето което са виждали нашите праотци и небето което ще трябва да виждат нашите внуци няма да го има. Земята ще отиде в едно друго измерение и като резултат от всичко това ще изчезне морето Ще изчезне и водата благодарение на която съществува цялото заобикалящо ни разнообразие от форми на живот. Без вода Земята не би се различавала по нищо от лунния пеизаж който се наблюдава при останалите планети от слънчевата система.
Какво бихме представлявали тогава ние хората чието тяло съдържа 70-80 процента вода? При всички възможни хипотези не бихме могли да бъдем тази форма на материята каквато представляваме в момента. Няма да я има и заобикалящата ни флора и фауна в клетъчния състав на която като основен изграждащ елемент присъства същото онова съединение на водорода и кислорода.
Водорода и кислорода са онези химически елементи, които под въздействието на една непозната за нас божествена сила се свързват и образуват молекулата на водата, без която не бихме съществували като материя не само ние, но и целият заобикалящ ни материален свят.
Без тази свързваща ги божествена сила , водорода и кислорода биха били гориво и окислител на един процес на горене който в никакъв случай не би могъл да се приеме за съзидателен и божествен , тъй като водата нямаше да я има. Нямаше да го има и този впечатляващ ни с разнообразието на формите и красотата си свят.
Кой е Твореца на този съвършен и хармоничен материалин свят в който при създаването на всеки един материален субект е заложена божествената пропорция ?
Кой е Този който свърза водорода с кислорода и от огъня направи водата без която не би съществувало нито едно растение и нито едно живо същество?
На тези въпроси в Библията е даден еднозначен отговор. Според древното писание целият заобикалящ ни материален свят е творение на дявола. Все едно е как ще наречем, този който с числото Фи е заложил тайния си код на Създател на този материален свят.
Все едно е как ще обозначим тази сила която създаде важното за всяко живо същество химическо съединение наречено вода. Ако тази сила изчезне сценария описан от Йоана наистина би се сбъднал.
Кой е дявола и защо в Откровението на Йоана той се идентифицира с числото 666 ?
В изобилстващото със звездни символи Откровение на Йоана е описана битката която Архангел Михаил води със змея. Четейки тази част от Библията няма как да не си зададем въпроса съществува ли аналогия и връзка между описаното в свещената книга и намиращ се в северното звезно небе обект наподобяващ на змей и носещ със себе си харизматичното число 666.
Оказва се, че такъв звезден обект съществува. В северното звезно небе се намира съзвездието „Дракон” в което е разположен северния полюс на еклиптиката. Самият полюс представлява една невероятно красива мъглявина обозначена от астрономите с инициалите NGС 6543 и носеща името „Котешко око”.
Координатите на мъглавината дават точна представа за нейното месторазположение. Намира се не къде да е , а точно на 66,6 градуса северна звезна ширина. Тя е онзи център около който за 25920 години оста на Земята извършва една пълна прецесионна обиколка.
Центъра на мъглявината представлява двойка звезди с голяма концентрация на маса в малък обем от пространството.
Извършвайки ротационно движение около NGС 6543 , Земята е под влиянието и въздействието на идващото от този обект невидимо за нашето око лъчение. Кода на Да Винчи представлява не само математическата пропорция, която е заложена и съществува между отделните елементи участващи в строежа на растителните и животински видове. Тази пропорция е в причинно-следствена връзка с дължината на вълната която идва от този толкова непознат за нас звезден обект наподобяващ на червена роза.
Розата е онова добре познато и отразено в символите на езическите религии „Черно слънце” което се свързва с източника на живота.
Посоката на прецесионното движение което Земята описва около Черното слънце е обратна на тази която тя извършва за 365 дни около нашето Слънце. Тези две посоки са кодирани като символи в свастиката и суастиката които имат противоположни посоки на въртене.
Ако земята промени движението си и отиде в онова измерение описано в апокалипсиса на Йоан без съмнение е, че тя би се освободила от въздействието на Черното слънце. Тогава няма да го има не само това звездното небе около което оста на земята за 25920 години извършва една пълна прецисионна обиколка, няма да го има морето, няма да съществува и водата раждаща целият този красив и наситен със материализирани звезни форми живот изграден на един принцип който е заложен във всички религии- „както на небето така и на земята”.
Без съмнение е, че онова което създава целият заобикалящ ни материалния свят, онова което се намира на 66,6 градуса северна звездна ширина, онова което според свещенната книга се обозначава като „дявол” представлява този невидим за нас звезден обект намиращ се в съзвездието Дракон и носещ инициалите NGC 6543 .
Той е този който изпълва формата с материя. Без Него бихме били само едни ефирни същества които поради липсващия материален свят нямаше да сме в състояние да различаваме красивото от грозното, доброто от злото, същества в които чуства като радост и мъка , любов и омраза не биха могли да се породят, защото материалния свят е онази необходимата и задължитилна предпоставка без която тези чувства не биха могли да възникнат.
Понятия като „душа” и „тяло” не са абстрактни, а реално съществуващи субекти . Изпадналите в клинична смърт след възтановяването си осъзнават, че в качеството си на трети лици са наблюдавали собственото си тяло както и усилията на тези които са се старали да го върнат към живот. Това състояние на човека доказва, че освен тялото в него съществува и друга непозната форма на материята която при клинична смърт е в състояние не само да се отдели от него, но и да визуализира онова което става около собственото и тяло. Дали тази непозната форма на материята ще се нарече „душа” или ще носи някакво друго име е все едно. По важни са качествата които притежава. Тя има сетива които са разположени извън тялото. Благодарение на тях душата възприема случващото се около изпадналото в кома тяло. Не означава ли това, че нашите мисли и нашето поведение се формират в един друг непознат и паралелен на нашия свят? Не означава ли това, че случващото се с нас в момента, вече се е състояло в едно друго непознато за нас измерение? Не е ли това измерение Черното слънце и не идват ли от него онези импулси, които определят начина ни живот и начина ни на поведение??